Именно индонезийските и полинезийските племена /при които татуирането се предава от поколение на поколение/, са най-добрия пример в антропологичните доказателства за социалното значение на татуировката. Маорите от Нова Зеландия носят на лицата си маскообразни татуировки наречени "Моко". Тези удивителни и хитроумни рисунки служат като постоянна бойна украса и са показател за доблестта и общественото положение на притежателят им. Според местния обичай ако на загиналия в битка воин има маска "Моко", той се удостоява с висша почит-неговата глава се отрязва и се запазва като реликва на племето. А труповете на не татуираните воини са хвърляни на дивите животни. Образците "Моко" са така индивидуални , че често бивали използвани като личен подпис или отпечатък от палец. В началото на миналия век, продаващите на английски мисионери земя маори, подписвали договорите като изобразявали точно своите маски "Моко".

Жените на древните японци татуирали на лицата си своето семейно положение, по татуировката можело да се определи омъжена ли е жената и колко деца има. Така и при други народи обичайните нарези и рисунки по телата на жените, символизирали тяхната издръжливост и плодовитост. На някои места женското татуиране е доведено до крайност:на атола Нукуро, деца родени от нетатуирани жени са убивани при раждането.

Също така при различните народи на татуировките са придавани магически свойства: защита на децата от родителски гняв, при възрастните защита в бой и лов и при старците против болести.

Магията на татуировката се използвала не само от "диваците". През XVIII-XIX век британския моряк изобразявал на гърба си огромно разпятие, с надеждата, че ще го предпази от телесни наказания, широко практикувани в английската флота. При арабите най-надежден закрилящ талисман се смятала татуировка с цитат от Корана. При всички посочени примери, татуировката така или иначе показвала социалния статус на собственика и но в някои случаи тя е служела като наказание. В Япония, провинция Чукудзен през периода Едо /1603-1867 г. /, на разбойниците за първо престъпление нанасяли хоризонтална линия през челото, за второ-дъгообразна, за трето- още една, като така се получава японския йероглиф    Ину- "куче".  В древен Китай едно от петте класически наказания било татуировка на лицето. Също така белязвали роби и военнопленници, за да затруднят бягството и улеснят разпознаването им. При гърците и римляните е използвана със същата цел. А испанските конквистадори пренесли тази практика в Мексико и Никарагуа.

Вече през нашето столетие по време на Първата световна война, британците татуирали "D" на дезертьорите. В Германия отбелязвали номера на затворниците в концлагерите,като същата практика намирала отзвук и в лагерите на СССР.

С разпространението на християнството обичая на татуирането започнал да се изкоренява, като съществена част от езическите обреди.

Пиърсинг

Body Piercing – пронизване, пробождане на тялото, с остър предмет с цел поставяне на украшение. Боди пиърсингът е една наложена вече практика, утвърдена като един от безобидните начини за декорация на тялото, част от съвременните форми на боди арт. историята на това явление е дълга и изпълнена с интересни факти и моменти .

Първите данни за боди пиърсинг датират 4000-5000 години назад в историята. Най-старата мумия, която е открита в австрийски гледчер е намерена с пиърсинг на ухото. За пиърсинг на носа се споменава за първи път в Библията, битие 24:22, когато слугата на Авраам, Елизер, подарил халка за носа на Ребека, бъдещата жена на Исаак, синът на Авраам.

В древния свят боди пиърсинга най-често се свързвал с владетелска принадлежност и символизирал смелост и мъжество. Египетските фараони носели обеци на пъпа като ритуално преминаване от живота на земята към отвъдния свят. Висшите римските воини си пробивали зърната на гърдите, за да демонстрират мъжественост и дълга да защитават своя Цезар.

Пиърсингът на носа достига до Индия през 16-ти век. Обецата за носа се носи обикновено на лявата ноздра, с вярването, че така жената ще роди по-лесно. Понякога обецата е свързана с верижка за ухото, друг път пиърсинг има от двете страни на носа.

Пиърсингът на езика е бил част от религиозните ритуали на висшите жреци на Ацтеките, Шаманите, Маите от Централна Америка и тези на Хаида, Кауакиутул и Тлинглит племената от северозападна Америка. Те пробивали езиците си в случай, че трябва да си пуснат кръв, за да привлекат вниманието на боговете и да общуват с тях на друго ниво.

Пиърсингът на устните бил широко разпространен сред племената в Африка и Централна Америка. Племето Догон от Мали пробивали устните си с халка поради религиозни причини. Те вярвали, че светът е създаден от духа на тяхната прамайка „Нууми” изтъкан през нейните зъби, но вместо конец излязла реч.

Пиърсингът на устната обикновено се прави с лабрет (от латинската дума „labrum” – устна). Жените от племето Маикололо от Малави, Африка, носили плочки на горната си устна, наричана „Пелеле”, за да възбуждат мъжете. Лабретите обикновено са правени от дърво, слонова кост или метал. Сред племената от Централна Африка и Централна Америка пиърсингът с лабрет се разтяга до екстремни пропорции. Древните Ацтеки и Маи носили красиви лабрети, изработени от чисто злато във формата на змия. Местните американци от тихоокеанския северозапад и хората от Северна Канада и Аляска носели лабрети от бивни на моржове, черупки, кости и дърво. Африканският откривател д-р Ливингстън веднъж попитал вожд на едно племе, каква е причината да носи голям лабрет на устната си. Изненадан от въпроса вождът отговорил: „За красота!”.