Съвременни младежки течения

“Емо” стилът

Emo (съкратено от “emocore”, от своя страна съкратено от “emotional hardcore”, използвано обикновено като “emotional”) е термин, който описва почти всяка форма на алтернатив-рок, който изразява емоции извън рамките на традиционния пънк, показващ емоции, свързани с отчуждението и яростта.

 Емо –тенденцията като младежко течение се свързва със силно емоционалното преживяване на света. Емо-тата плачат и се радват при най-малкото емоционално вълнение. Обличат се в черно и розово – като цеветове, отразяващи песимистичния и оптимистичния поглед към света;гримът- е в черно, силно подчертан. В аксесоарите ползват малки дребни човечета, стилизирани черепи, сърчица, близалки, цветчета – все неща, акцентиращи върху човека, човешкото. Драстични форми на тази тенденция са рязане на вени и много пиерсинг.  Емотата признават, че често са обиждани от другите и са обявявани за позьори.

Типично “емо” в нашето училище е Александра от 11г клас

Алекс, от кога се самоопределяш като “Емо”?

- Аз първо съм себе си, след това съм емо. Етикетите не са ми присъщи. Слушам музиката на “ емо”–тата, но не смятам, че се идентифицирам с тях. Като “емо” определям чувствата си.

А облеклото? Отношенията ти към другите?

 Обичам шарени дрехи, черно и розово; тесни дънки, панталони. Аксесоарите ми са дребни по размер – значки, малки елементи, сърчица, черепчета, черно-белите пръстенчета, човечета. Бретонът минаващ през едното око е задължителен за емо–тенденцията. Символизира следното: със закритото око виждаме лошите неща от живота, а с откритото око – хубавите неща.  Като светоглед – много емоционална съм и най-дребното нещо ми въздейства. Тоест реагирам емоционално на абсолютно всичко. Ние, емо- тата преживяваме по-интензивно нещата – една дума, жест, песен, постъпка поражда много емоции. Вглеждаме се в малките неща, те ни въздействат. Просто сме по-раними.  Можем да се разплачем от най-малкото нещо, както и буйно да се израдваме на нещо. Много хора не ни разбират и ни смятат за позьори, но не е така.

С какво друго си по-различна от тийнейджърите?

- Не обичам да правя повечето неща, които другите правят – да ходя по кафета, на дискотека; не обичам шума, многото движения. Предпочитам усамотението – да се разходя с приятели по парка, да слушам музика.  Типичната емо музика е – Panic at the disco, Porcelain and tramps, Fall out boy.

Татуировките – аз в рисунки

Почти няма тийнеджър в днешно време, които да е без татуировка. Татуировката е част от много рекламни послания, част от дъвки, кроасани и др.

Тя е начин да изразиш собственото си аз в картина или символ.

Според проведена анкета в нашето училище всеки втори ученик има татуировка – временна или постоянна.

Разговаряме с Валентина Панделиева от 9 г клас и баща й- Слави, който прави татуировки, относно татуирането

Валя, ти защо се татуираш?

- Това ми е мечта от малка. Гледах колко красиви татуировки прави баща ми и желанието ми растеше. . Сега имам само една, но смятам да си направя още две.

Г-н Панделиев, за Вас татуирането хоби ли е, или професия? Вие колко татуировки имате?

Хоби е. Действа ми успокоително; доставя ми удоволствие. Това е живопис върху жива плът. Аз имам четири татуировки.

В момента, кои модели са хит?

- Йероглифи и цветя.

Разбрах, че сте татуирали куче…

- Просто му направих инициали, за да не бъде крадено.

Други впечатляващи татуировки, които сте рисували?

- Правил съм върху цял гръб. Тя е най-трудна, но имаше от всичко – черепи, змии, плетеници, очи , дракони и др.

Има ли опасност от зарази и болести?

При мен всичко е стерилно и няма такава опасност. Ако клиентът дойде болен, употребил алкохол отказвам да направя.

Смятате ли, че дъщеря Ви ще наследи ръката на майстора?

- Естествено. Гордост на всеки учител е ученикът му да го задмине по знания. Аз ще съм горд и щастлив Валя да ме изпревари в тази област.  Интервюто взе: Л. Главчева 11б

Знаете ли, че……

Много цивилизации от миналото и няколко от днешно време са практикували и практикуват оцветяването на части от телата си поради различни причини.

Данни за наличието на татуировки има още от древен Египет, където стенните рисунки са от 2000 години преди Христа, от където се смята, че татуировките са били използвани от древните египтяни. Но татуировката се появява много по-рано, при първобитнообщинния строй. Тя е служела не само като украшение, а и като племенен знак, род,тотем,и освен всичко е носела определена магическа сила. Причините за нейното появяване също не са ясни. Според една теория-това е нормален процес от естествени наранявания на кожата, случайно получени от хората през Каменния век. Раните и драскотините са се сливали в причудливи форми, отличаващи техния носител от съплеменниците му, като храбър воин и добър ловец. С времето първобитните общества са се разширили, обединявайки се в малки организирани общества, където вече специално поставени знаци имали специфично значение в пределите на дадената група. Различни видове татуиране са практикували всички народи от Европа, Азия, индианците от северна и южна Америка и разбира се жителите на Океания.