|
Кралят на висшето общество – Евгени Минчев
Коктейли,балове, партита, светски ивенти, маниери, протокол, елит, блясък, лукс, красота – в тази дълга номинативна верига естествено логически следва и името - Евгени Минчев. Той е авторът на хиляди публикации за богатите и известните. Той е точната Дума на точното Място. Той е “кривото” огледало за елита /да не забравяме, че в приказния фолклор огледалото е символ на истината и познанието - вж. “Снежанка”/. Той е емблемата на светското. Евгени Минчев – стратегът и вдъхновителят на зараждащото се висше общество в началото на 1990г. Петнадесет години по-късно пресата го нарича Краля на елита, Краля на висшето общество и макар хвален и ненавиждан, му отрежда първите си страници. Битуващ в светските среди, но и изключително комуникативен с обикновените, неизвестни хора – това е впечатлението ни от Евгени Минчев.
А ето какво сподели той пред нашия училищен вестник:
Ако отворим бележника на ученика Евгени Минчев какви оценки и отсъствия ще видим? - Мога да ви ги цитирам и днес. По география, химия и френски език, винаги съм имал отличен или, в краен случай - много добър. Най- слаб бях по физическо възпитание и... литература. Затова, когато днес се сетя, че другарката Папазова ме оценяваше така необмислено, ми е малко тъжно и смешно. Това е повод да не се тревожите за никакви слаби оценки. Животът оценява най- справедливо.
Всъщност къде сте учили, каква паралелка? Кой бе любимият Ви учебен предмет? - Учил съм в училище Георги Брегов в Пазарджик, после отидох във военното училище, което сега се намира във Велико Търново. Справях се с успех с история и рисуване, химия и френски език. Пеенето също беше сред любимите ми , но и там имах тройки, защото не исках да изучавам
биографиите на
композиторите. Спомняте ли си някои от тийнейджърските си мечти? Кои от тях реализирахте? - Спомням си как често се правех на певец, като заставах пред огледалото с един дезодорант Бриз в ръце, вместо микрофон. И си пусках плочите на Емил Димитров, който след години, стана причината да дойда в София. Както виждате, записах много песни, някои от тях изпълнявам на всичките си събития или на такива, които ме поканят. |
Другата ми
мечта да бъда модел също се сбъдна, а днес пък аз самия лансирам
модели и правя престижния Бал на топ моделите. А за най-силното чувство - любовта – каква бе тя ученическите Ви години?
- Имаше вкус на
цигари. Спомням си как се натисках с една съученичка /били сме на
около 14 - 15 години/, която се казваше Ели и по тогавашните
стандарти никак не беше хубава. Да кажем, че приличаше на Мария
Илиева... Имали ли сте поколенчески конфликт с родители, баби, дядовци, който да е свързан с интересна история или сериозни последици? - Никога не съм бил потискан или ръководен насила от роднини. Майка ми беше много скромен човек, работлива и стеснителна... Баба ми постоянно повтаряше да нямало война и си отиде се тези думи на устата. Затова сега, когато се моля, винаги започвам молитвата си с това да
има мир в
света. Много ли се различават някогашното обикновено момче Евгени Минчев от светския "лъв" Евгени Минчев? - Нямам нищо общо с това дебелобузесто, тантуресто и очилато дете. Прическата ми беше като на милиционерско чедо а панталоните ми стигаха до под гърдите. Като юноша имах малки мустачки - смешна работа. Приличах на главния герой в Ало но с повече коса. А за сегашния си
вид, другите да
говорят. Как виждате днес съвременните млади хора? А техните учители? - Живея срещу 127-мо училище в София. Намирам учениците там за крайно невъзпитани и шумни. Те не зачитат успехите на по- големите, откровено скандални са и нямат никакви критерии за красиво и добро. Но това ще премине и вероятно някой от тях ще стане президент на компания или... на България. Учителите не мога да коментирам, не съм влизал отдавна в клас.
- Всичко това са едни вечни необходимости. Така определени общества се разграничават от други, използват тези механизми на лукс, красота и елит, за да се перчат или сравняват. За мен това са материали за работа, инструменти в моята професия. Нищо повече.
- Суетата доминира, а ценностите са ценности, единствено ако са измерени в злато, автомобили, гаджета... Но хората еволюират, нека им се даде шанс.
- Дядо Вазов може и днес да е прав в преценката си, но аз не харесвам този песимистичен подход. Пустота и апатия присъстват и днес, важно е доколко ги допускаме да ни влияят чрез обема и силата си. Аз съм оптимист, но много предпочитат да мислят като дядо Вазов.
|
