|
По-разпространените му имена обаче са Разбойнически или Антониев. Тау-кръстът е бил свещен символ на очаквания Месия, на Спасението и вечния живот и в този му библейски смисъл се почита от християнството. През същата епоха в Египет, а оттам на някои места и в Мала Азия, се е изобразявал един тип Антониевски кръст с добавена отгоре нимбообразна форма, който символизирал задгробния живот. Той е известен от дълбока древност под името Анх (ст. египет. = живот) (фиг.2). В западна Европа като символ на разпятието християните възприемат за основно изображението на кръст, съставен от две перпендикулярно пресичащи се линии ("греди"”), образуващи четири рамена(фиг. 3). Когато и четирите рамена са еднакво дълги, една форма предпочитана от православието, кръстът се нарича Гръцки или Византийски, а в хералдиката също така се разглежда като един от гредовите кръстове (фиг. 4). Специфична форма на кръста, наподобяваща латинската буква “Y”, се е употребявала доста често през ранното Средновековие главно за украсата на преписи на Новия Завет, въпреки че произходът му е библейски. Затова и носи името Библейски (фиг. 5). Във връзка с мъченическата смърт на апостол Андрей Първозваний се изобразява един специфичен мъченически кръст във вид на буквата “Х”. Кръстът с тази форма, върху който бил разпнат апостола в Патра, носи неговото име - Андреевски (фиг. 7). Сравнително рано се появява шестконечния кръст, представляващ съчетание на Латинския с едно по-късо наклонено рамо, разположено под основното напречно рамо, в средата на по-дългата вертикална долна част на кръста. Счита се, че това е стилизация на подвижната закована само с един пирон подпора за краката, която е имал кръстът Христов. Така се увеличавали мъченията, защото върху подвижната опора не било възможно трайно да се пази равновесие. Именно поради това въпросното кръстно рамо се изобразява наклонено (фиг. 8). Този кръст има и една разновидност, наричана Голготски кръст, при която той е изобразяван, стъпил върху сегмент от кръг, наподобяващ възвишение. Този постамент символизира хълма, върху който е бил побит Христовият кръст (фиг. 9). Една форма, представляваща осемконечен кръст на базата на Патриаршеския, но с още едно долно наклонено рамо, е позната под наименованието Руски кръст (фиг. 13). Един от вариантите на гредовите кръстове - Латински и Гръцки - е Детелинният (фиг. 17). Нарича се още Лазаров кръст или Трипостасен кръст, тъй като смислово всяко тройно окончание, наподобяващо трилистна детелина (или малък кръст), се отъждествява с божественото триединство.. Днес познат ни под името Константинов кръст върху храмовете, строени от император Константин Велики, е бил изобразяван един розетообразен знак, чието символно значение се обяснява като небесен кръст, разпръскващ светлинни лъчи (фиг. 18). През Средновековието, вероятно и с развитието на хералдиката, се появяват редица кръстни изображения, носещи името на светци, както и на градове и държави, в някои от които те са проповядвали. Това са Антониевият (фиг. 20), Йерусалимският (фиг. 21), Флорентийският (фиг. 22), Бохемския (Чехският) със специфична стреловидна форма и поради това наричан още Стреловиден кръст (фиг. 23), Хелветският (Хелвета, Швейцарски), който е равнораменен гръцки кръст с обхождащ го контур (фиг. 24), Австрийският, който поради специфичната си форма в хералдиката се нарича още Оръдеен или Армейски (фиг. 25). Един може би хералдично разработен кръст е Котвеният (фиг. 27). Негово подобие е появилият се през 1156 година в Кастилия Лилиев кръст - знак на военизирания монашески орден от Алказар (фиг. 28). Стилизация от последния е кръстът-герб на финландския град Нилсия (фиг. 29). |
Сложно съставен е Келтският кръст, чието вписване в кръг е може би инвенция от соларен знак (фиг. 30). Също така сложно съставен е т. нар. Якобински кръст свързван с апостол Яков. Нарича се още Пилигримски, т.е. Поклонннически (фиг. 31), защото апостол Яков умира в 42 година в Йерусалим. Лозата още от Средновековието е изключително често срещан иконографски тип в храмовото строителство, като каменнопластична украса на църквите и дърворезбена по иконостасите и църковния мебелиар. Тя също е символ на Иисус Христос, който е казал за себе си: “Аз съм истинската Лоза” (Йоан 15: Котвата е символ на надеждата. Хлябът е Евхаристичен знак, т.е. напомня за Христовото тяло, измъчвано за нашето спасение, Маслиненото клонче - на безсмъртието и мира. Еленът, обикновено изобразяван като пиещ вода от извор, е символ на оглашените, получаващи Истината от Евангелието Корабът е раннохристиянски символ. Нека да припомня, че дори той символно осмисля и формата на еднокорабните църкви. От християнството се възприема като Кораб на Църквата, с който тя след гонения и смърт плува към тихо пристанище. Затова често пъти корабът се изобразява плуващ в бурно море.
С пожелание 2008г да бъде
по-добра и духовна:
Не всичко е пари
В огромния свят човек идва,върви и си отива, а след него остават само спомени. Само тези спомени ни правят безсмъртни в паметта на хората. С какво ще ни запомнят, зависи от самите нас. Малко мислим за духовното; всеобщата идеология е пари. Какво ли не правим за пари! Стремейки се към тях, прекършваме приятелства, любов, дори себе си не отстояваме. Изкачваме стълбата на зависимостта от парите и не забелязваме как,заслепени от въздействието на хартиената магия, с всяко изминало стъпало губим повече, отколкото печелим.Парите контролират постъпките ни, мислите ни, отношенията с другите и като истински наркомани се обезличаваме. Собственото ни аз зависи от това колко е пълен джобът ни. Без обемен портфейл и тлъста сметка в банката сме нищо. Е,това е и смешно, и тъжно. Тъжно е да общуват не хора, а парични единици. В такъв случай “индивидуалност”и “уникалност”са думи, които биха отпаднали от речника, защото губят значението си. Всъщност светът ще изглежда като огромна банкнота, а индивидуалното ще се сведе до притежаването на различен брой банкноти. Е, къде е величието на човека, ако собственото му творение – парата – го измести! Бях чела някъде прекрасни мисли, които станаха моето кредо. А сега ги предавам и на вас: С пари
Така, че когато сърцата ни не са в книжна банкнота, а очите ни не са златни монети, тогава ще останем по-дълго тук, на земята, с добрия спомен и добрия пример.
Марина Терзиева 10в |
