Нери, 11а: “Мъжете в Тунис носят жасмин, за да търсят жени, а търговците се радват на 5 стотинки бакшиш”

Нери с какво те впечатли Тунис?

- Тунис е една различна, интересна страна. По-голямата част от доходите на страната идват от туризъм. Хората са изключително дружелюбни. Това личи още като пристигнеш на летището – млади красиви тунизийки подаряват на всеки жасмин/ цветето е символ на страната/. Интересните неща са много :   Пристигнеш ли в Тунис, сякаш влизаш в “Хиляда и една нощ”. Завладява те пейзажа на великата пустиня Сахара, огромните дюни. Струва си, когато сте в Тунис да си направите разходка с камили и сафари. Изумителен е феноменът  хора, живеещи под земята –т. нар. бербери. Нямат ток, телевизия, компютри – и все пак са щастливи. А бедуините живеят по хълмовете и окакто ги има враждуват с берберите. Но и двете племена мразят външни хора да минават териториите им.

Легенда разказва как млад бедуин се влюбил в дъщерята на водача на берберите. Тъй като любовта им била невъзможна, те се самоубили на най-високия хълм на местността. Днес в подножието на този хълм бедуините правят всичките си сватби.

Сватбата също е интересен ритуал. Мъжете имат специфичен танц със саби, а жените със стомни. Символиката е ясна. Сватбата продължава 5 дни.

В курорта “Хаммамет”, в който бяхме, беше съвсем различно. Дискотеки, музика, джетове – съвсем модерно ,цивилизовано. Търговците са ужасно нахални. Продават ужасно скъпо супер евтини неща, дори некачствени. Когато видите момченца да ви подават жасмин, то не е от учтивост, а защото струва 5 долара. Ако поискате да им го върнете, защото сте разбрали, че не е подарък, не можете. Те чакат да им платите. Всъщност, общо взето в Тунис не е много скъпо. Хлябът им е около 0,30лв – наши пари, а водата около 0,15лв. Фурмите там са най-качествени. В Европа те се търгуват 70 евро за килограм. По пазарите се продават много домашни любимци – кучета, коткиу скорпиони, змии. Най-скъпото е саламандърът – над 250 долара.

Сградите им са предимно едноетажни. Винаги са в цветовете бяло и синьо.

Поради факта, че са френска колония, говорят френски, а също и арабски. В училище се изучават 5 езика – френски, арабски, английски са задължителни, а испански и италиански, руски – по желание.

Жените не работят. Ходят  по фризьори, козметици, на кафе при приятелки или на шопинг. Мъжете работят до 17.00 часа и се разхождат  с приятели, с жените си. Имат право да се женят повече от един път. Тези, които носят жасмин на лявото си ухо, си търсят жена, а тези, които носят на дясното ухо – си имат жена, но търсят още една.

По социален статус, Тунис е страна на контрастите – много богати и много бедни.

Ти какво си купи?

Много неща. Но това, което най си харесвам е плюшена камила.

До Япония и назад

Люба Илиева от 11 а клас сбъдва една своя мечта – да посети екзотичната Япония. Очарована е. За екскурзията си , сподели това:

”Екскурзията до Япония бе най- вълнуващото преживяване в живота ми. Това бе едно 13-часово, изморително пътуване към една голяма мечта.. Бях готова да измина повече от 9 000 км., за да я сбъдна.

 След като разгледах Япония отблизо имах чувството, че сънувам. На този остров с милиарди хора население имаше невероятен ред и хармония. Всички “щъкаха” като мравчици – всеки с определена цел и никой не нарушаваше спокойствието на другия. Хората имаха ведри и усмихнати лица, нямаше отчаянието, яростта, изтормозеността на нашите физиономии. Хората бяха изключително учтиви, дори и към непознати. Например поздравяват те и непознатите, ако се “засекат” погледите ви. Чуваш едно благо гласче , виждаш едно усмихнато лице, което ти казва:” Кончиц-а а-!”. А веднъж един човек ме бутна леко като се разминавахме, без да иска и пет минути ми се извиняваше и покланяше..

Впечатли ме как се грижат за природата си японците. Всяко старо или болно дърво се бинтова и определени хора постоянно се грижат за него. В центъра на Токио има огромен парк, запазен свеж, чист и спокоен в цялото това шеметно движение на превозни средства.

 В Токио има както  типично японски молитвени храмове, така и католическа черква, руска православна черква,джамия. Имат празник на принца и принцесата, които станали звезди, защото любовта им била невъзможна. Наричат този празник” икимоушу куокиру”. Също празнуват разцъфването на розовите цветове по дърветете.

Според мен си живеят изключително добре. Една продавачка взема заплата 2000 йени, което си е 2000 наши лева. А цените на стоките им са по-евтини от нашите.

Японците живеят в малки къщички с по две стаи – кухня , спалня и малка баня, като всичко в къщата е сгъваемо.

 По принцип, въпреки че се поздравяват по улиците са затворени хора; рядко канят на гости, а ако отидеш на гости ,трябва да се обадиш предварително. Когато се поздравяват, те не се докосват. И за мен бе голяма чест, когато една японка – Йоику сан -  ме прегърна. С нея станахме приятелки.

От екскурзията си купих много дрехи, оризоварка, машина за правене на хляб, фотоапарат и много други неща.