НПГ ТЕАТЪР:  «Щипка смях и още нещо»  започва втори сезон

От 17. 12 2007 г започва вторият сезон на НПГ театралите с коледната постановка – «Дядо Коледа е боклук» в Културния дом.

Театърът е новото очарование на нашето училище и е доказателство, че учениците ни не само много учат, а и умеят интелигентно да се забавляват; да развиват умения и скрити таланти.

Театърът отвътре ни осветли неговият основател – г-жа Василка Кирева:

НАЧАЛОТО....

Идеята за училищен театър се роди внезапно, както всъщност се раждат всички хубави идеи. Трябваше да правим програма послучай честването на първия патронен празник на училището. Решихме с колегите литератори да бъде постановка върху „Железният светилник”. Речено – сторено, но нямахме сценарий. Като имаш обаче подръка романа, не е трудно да направиш един сценарий. Ако трябва да съм честна, по-трудно беше да намерим подходящи актьори. Образи като Султана, Катерина, Лазар, Рилския монах не могат да бъдат изиграни от всеки. Нашите актьори – Виолина Шопова, Люба Илиева, Мариян Попов, Стоян Тичков, Нериман Налбантова, Първан Чолев, Кръстьо (в образа на Стоян Глаушев) - се справиха повече от добре. Много репетираха, много отговорно се отнесоха към поставените задачи и роли. Резултатът бе – всички харесаха постановката, а г-н Мигдин предложи да направим театрална трупа. Така се роди училищният театър „Щипка смях и още нещо”.

ОПИТЪТ....

 За Седмицата на професиите, в Деня на таланта, играхме скеч версия на приказката „Червената шапчица”, озаглавена „Секси червено”. На учениците им е много интересно, те играят с удоволствие, забавляват се, влизат в роли, при това много успешно. Така е, защото имат желание и сърце за тази работа. Някои от тях споделиха пред мен, че по-сериозните постановки повече им допадат, по-голямо предизвикателство са за тях. Имаме си вече и малък реквизит. Надяваме се всяка година да го запълваме и да правим все по-хубави представления. Тази година някои от актьорите завършват. Ще ни липсват много! Но на тяхно място идват нови ученици със същото желание за работа и игра на сцената. Това ме радва. Това показва, че училището има нужда от подобна форма на извънкласна дейност.

Нови лица в театъра са деветокласниците Никола Попов,  Живко Пасков , Христинка Кирева. Желая им успешен старт в училищния театър!

МЛАДИТЕ АРТИСТИ......

Защо решихте да се включите в театралната трупа?

Мариян Попов : Бях поканен от г-н Малаков да участвам в «Железният светилник». Ролята ми на Лазар Глаушев ми допадна много и реших да продължа.

Нериман Налбантова: Влюбена съм в аплодисментите на публиката. Обичам силните емоции и затова съм тук.

Люба Илиева: Аз харесвам да се превъплъщавам, да пресъздавам характери. От малка си играя разни роли и харесвам сцената.

Стоян Тричков: Забавно е, когато в училище се занимаваш с нещо, което не е свързано със скучните уроци и стресиращите изпитвания. Нещо разтоварващо, което да ти дава положителна енергия. За мен училищният театър е много хубаво нещо. Страхотно е, че го има, защото чрез него ние не само се забавляваме и разтоварваме, а и се сплотяваме като екип, като отбор.

Какви роли сте изиграли?

Стоян Тричков:

По време на кратката история на театър "Щипка смях и още нещо" съм играл няколко роли, от които не мога да отлича някоя като любима. Играл съм като Рилския монах в « Железният светилник», като Кумчо Вълчо в « Секси червено», сега ще съм Дядо Коледа. Всички персонажи, които съм се заемал да изиграя, ми допадат. Може да се каже, че предпочитам да играя в комедии, отколкото в драматични постановки, въпреки че и те имат много достойнства. Според мен, един добър актьор трябва еднакво добре да изиграва и тъжното, и смешното; и сериозното, и не дотам сериозното. Аз май не мога... :)

Елена Лискова: Аз винаги съм водеща.

Нериман: Аз бях четец, а сега съм коледно дърво и Снежанка.

Люба: Аз бях Червената шапчица и Катерина в “ Железният светилник”. Сега съм мома от коледен обичай и джудже.

Марян: Гордея се с ролята си на Лазар Глаушев – един достоен герой. Бях ловецът в “Секси червено”. Сега съм коледар и еленът Рудолф.

Гафове...

Стоян Тричков:

Случва се понякога да си забравим репликите на сцената, но тогава си проличава какъв екип сме и колко сме добри. Ако само ние си знаем, че сме объркали нещо и публиката не разбере изобщо за това, то тогава сме се справили. Най-пресният пример е от постановката "Червената шапчица". Там, чесно казано, карахме на едва 40% по сценарий. Но хубавото е, че хората се смяха и май не разбраха, за това, че много от нас си забравиха репликите. Тогава ние си помагахме и се получи.